Бяла къща, легнала ниско в тосканските хълмове, построена така, че нищо в нея да не се състезава с това навън. Две плоскости, линия стъкло между тях и никакъв детайл, който да иска внимание.
Планът влиза в склона, а не стъпва върху него. Долният етаж се отваря на нивото на земята към басейна и ливадата; горният излиза над него и поема дългата гледка към пиниите и маслиновите горички. Тераси от бял камък слизат до входния двор, където маслините са оставени там, където са били.
Бяла мазилка и светъл мрамор носят външното, дъбът носи вътрешното — стълба по цялата широчина на отвора, стена в трапезарията, шкафове от пода до тавана без нито една дръжка. Светлината е единственият орнамент: процеп по ръба на всеки таван и отвори, разположени така, че да мият стените, а не стаята.