Бетонна къща, легнала по маслинова тераса в Сицилия, достатъчно ниско, че сухите каменни зидове, заварени на място, още да задават хоризонта. От пътя отдолу се вижда само ръбът на плочата.
Планът следва терасите, вместо да ги реже: обемите слизат по склона по линията на старите подпорни стени, а между тях минава дълъг басейн, който държи небето там, където теренът е падал. Горният павилион поема спалните, долният се отваря по цялата си дължина към долината.
Бетонът е кофриран с дъски и носи и конструкцията, и таваните — оставен е с отпечатъка на кофража. Под него зидовете са от местния варовик, редени на сухо, както се реди тук от векове. Вътре — травертин по подовете и дъб по мебелите, и стъкло, което се прибира, докато дневната остане без стена към маслините.